Отварям тази щекотлива тема с ясното съзнание, че това са неща особено чувствителни за много хора. Става дума - да приемем ли предложения за помощ от държавни и неправителствени организации извън България или да разчитаме на собствени сили? Бързам да добавя, че засега не са се скъсали с такива предложения, така че това е по-скоро хипотетичен въпрос, който обаче евентуално бъдеще може да възникне и трябва да имаме ясен отговор на това. Каква помощ, ако има такава бихме приели и при какви условия.
Тук се сблъскват две противоположни мнения. Едното е на Йордан, който написа това - явно имайки предвид наш разговор, неправилно разбран като упрек.

"И понеже пак съм упрекван, че не търся помощ от Русия и пари оттам, ето ви още един пример, че едни изключително примитивни люде, според рационалните европейски разбирания, не търсят пари от никого и се борят сами - на върха на копията си. Затова казвам: Никаква Русия и никакви пари!"

Другото мнение е на Елтимир, който точно дни преди това потвърди тезата си, че сами няма да можем да се оправим и външна помощ е наложителна ако искаме да въобще да успеем.
Моето становище по въпроса е по средата - ако има такава, то трябва добре да сме запознати с условията и да имаме категорична позиция - при какви условия бихме приели и при какви не. И това да не става на тъмно, както се случи миналата година при опита на починалия вече Войнов, а след съгласието на вътрешния кръг от Движението.

Публична тайна е, че чужди държави и организации подпомагат политически субекти в България. ДПС, РЗС, Герб, Атака, Зора и т.н. Понеже ние нямаме аспирации за участие в избори и републиканската власт - затова и предложения към нас няма. Или ако има както преди година беше намекнато - те са за влизане в политиката. А както знаем, за да се влезе в политиката ние трябва да играем по техните правила. Т.е. регистрации, партиен орган и централа и т.н. С две думи да се оформим като познатите ни до болка централизирани структури в противоречие с целите и задачите на Движението. Което и означава сигурно самоунищожение тъй като веднага централното ръководство ще бъде яхнато от съответните другари. На Войнов му беше категорично отказана тази идея, макар че опитите продължиха и след това.
Тук следва и да си зададем въпроса - има ли безплатен обяд? Т.е. помощта ако дойде с какви условия ще бъде обвързана? Аз съм на мнение че има безплатен обяд. Има и безкористна помощ, колкото и да е чудно. Аз съм оказвал такава, хората които помогнаха с пари да се плати хостинга (с малки изключения) дадоха такава. Не виждам защо и държавни структури да не го правят. Особено ако се касае за малки суми и самите те да съзнават ясно, че оцеляването на България е свързано с тяхното собствено оцеляване.

Според мен, ако приемем външна помощ бих приел такава единствено от Казакстан на този етап, и то при условие да поставят дали ще имат някакви условия преди или след това, за да не изпадаме в кофти ситуация. От Русия за момента не виждам как можем да търсим помощ, просто защото те от край време търсят само изгода от това. Както Волжка така и Дунавска България са си изпатили от имперските амбиции на Рус. Те от край време мечтаят да се превърнат във втори РИМ и преследват със всякакви средства това свое виждане. Може едно да ни обещаят, но след това да се отметнат от своята дума, както не веднъж е било. По запознатите знаят за какво говоря. Не съм против руския народ, а против неговата така наречена върхушка и имперските им амбиции и мечти. Така, че по-скоро бих се осланял на наши си Български сили и помощ от Казахите при изясняване на каква цена ще ни струва тяхната помощ. Аз съм на мнение, че имаме и силите и възможностите сами да се преборим. Народа преди няколко дни показа, че е готов за промяна, просто трябва малко побутване от наша страна да го наречем.

П.с.: Като имам в предвид Български сили говоря, за всички Българи в Дунавска България и извън нея.

Няма да се справим сами, това е гадното. Съжалявам.

Мисля, че това е доста провокативно писане. И лишено от всякакъв смисъл. Най-малкото, щото е без аргументация. А твоята аргументация я знаем, т.е. няма смисъл да се аргументираш, тъй като така или иначе скоро се гласиш и да умираш. Така, че трябва да избереш едно от двете - аргументацията или умирачката.
След това постоянното натякване в най-различни теми и мнения за това как не можем да се справим сами е чисто НЛП и опит за подклаждане на съмнение в Българина за собствените му възможности. По-голяма вреда от това аз не знам. А в общочовешки план, това е крушение срещу Божието в човека, защото несъмнен порив заложен в човека е да търси нови възможности. Въпросът е къде ще ги търси. Търсенето вън от него води до грубо консуматорство и използвачество, търсенето вътре в него, обаче, го кара да се развива, да изважда все повече, нови и неподозирани сили и да става все по Свободен.
Така, че ние трябва да изберем, просто едно освобождение ли искаме или искаме Свобода? Ако искате просто и само да бъдете освободени, е, викайте и се съюзявайте с който намерите за добре. Но Свободата е нещо друго.

Опитай, Йордане.

Понеже вярвам, най-малкото в собствените си сили, смятам, да видя, каква е Вярата и на другите.

Значи за мен помощта не е само във финансово отношение. Една навременна информация например или съвет може да е много по-ценен от пари. И тук искам да кажа, че неотдавна ние, визирам и Йордан приехме помощ от един полувизантиец, който макар и на майтап ни убеждаваше че туй било гръчко. За да прочета и после негова статия за "звероподобните беси". Но във всеки случай ни помогна. Без дори да осъзнава значението на тази помощ и което е най-важното, ние направихме компромис с това. Така че пак казвам, зависи от помощта, но да я отхвърляме само заради принципа, че ще се оправим сами или да им поставяме условия при които ние ще я приемем - това за мен не е начина.
И за да погледнем в историята - и Асен и Петър за да успеят за приели чужда помощ - на волжките българи, които са били в апогея. Иначе колкото и да са използвали уменията си колобърите в точния час - без тази изцяло материална помощ нямаше да успеят. Материята е част от цялото, да не пренебрегваме тази част. В една друга статия беше даден пример за индианците от Перу. Как успели да спрат мултинационалите да секат дърветата. Пука им на онези на дедовия. Просто ще изчакат да поутихне врявата и ще си постигнат целта по други начини. Съжалявам че го казвам, но и индианците са вярвали че със заклинания ще спрат въоръжените европейци, но не са ги спрели. А ако някой не е виждал индианци сега, аз съм виждал. Знаете ли докъде им опира духовността? Да си купят пиене от близкия магазин за пиячка. И да просят по улиците или да продават контрабанда цигари.

Понеже ме мързи да пиша дълго. веднъж попитатах един руснак в Москва как е но руски "брат". И още думи. Накрая го попитах" "Ти защо говориш на български"? Ты почему говориш по болгарски?

Хайде и да поговорим за руснаците. Значи идеята е ако приемем помощ, да е при условие, че те дадат автономия или независимост на волжките българи. За второто е просто смешно да обсъждаме. Автономия и сега си имат - република Татарстан. Догодина им е дадено правото да се самоопределят като волжки българи. Тук бях пуснал документа им, където ги уведомяват че при следващото всерусийско проброяване ще има графа булгари. Само че има един проблем, след 600 години много от тия хора дори не си знаят миналото. Даже не много - болшинството. Колко хора тук са говорили с волжки българи? Щото аз съм, и то не само съм говорил. Знаете ли че масово те се самоопределят като руснаци (или росияни с известно колебание). Една част от тях пък сами се наричат татари. Дори вчера ми се случи да питам една българка, която веднага със зелените си очи и усмивката ми стана ясно че е от нашите. И знаете ли какъв беше отговора като и казах, че няма татари, а волжки българи? Стандартния, с лека враждебност. "Така ли - никога не бях чувала!" И това са ми го казвали поне 10 пъти. Когато ние успеем да убедим нашите помаци че не са турци, а помохамеданчени българи, тогава и тези "татари" ще успеят да се самоосъзнаят като българи. А да караме руското ръководство да ги убеждава сами след като самите те се самоопределят в болшинството като татари - това някак си ми се чини невъзможно. Трябва да мине много време за да им се променят стереотипите. Поне едно десетилетие.

Мы - Мишары - нас назовають болгарсками татарами.

Е, ти се опитваш да ме цакаш с примери от моя бит, за да си докажеш тезата. Аз не съм приемал помощ, а съм задействал механизми, които да ми отворят тези врати. Това е процес, който съм задействал сам. Значи примера, ти е доста неудачен, защото не си наясно как е протекла подготовката. В този район, аз работя с механизми, а не с помощ. Но не ги ползвам всякога. В това е разликата. Помощ - не, механизми, да. Човекът не помогна, той направо служи на каузата, заради, която отидохме. Има огромна разлика. Сега може да си приказва и пише, всякви небивалици (той така си говори, откак го знам), важното е, че когато опре до делото, в него няма никаква грешка и тя е винаги в полза на Българското, без капка колебание.

Той всъщност е един красноречив пример, че можем със собствени сили да се издигнем.

В една друга статия беше даден пример за индианците от Перу. Как успели да спрат мултинационалите да секат дърветата. Пука им на онези на дедовия. Просто ще изчакат да поутихне врявата и ще си постигнат целта по други начини. Съжалявам че го казвам, но и индианците са вярвали че с заклинания ще спрат въоръжените европейци, но не са ги спрели. А ако някой не е виждал индианци сега, аз съм виждал. Знаете ли докъде им опира духовността? Да си купят пиене от близкия магазин за пиячка. И да просят по улиците или да продават контрабанда цигари.
====================================================
Ами те имат едно много просто нещо, което ни липсва - Духа. Да излезеш с копия, срещу тежковъоръжената съвременна полиция е именно проява на Дух. И засега успяват. Важното е, да успееш един път, след това идва стремежа да го повториш.
Ми те и много наши хора, си купуват от близкия магазин пиене, просят и въртят контрабанда. Това не е аргумент. Аз говоря за тези, които са запазили Духа си.

Значи, на този етап, няма какво да търсим от руснаците. Докато не оправят бакиите там с името Татарстан и други такива имперски недомислия и извадят скритите архиви за народността на така наречените "татари", няма за какво да се говори за тях.
Аз вярвам в собствените си сили, смятам,че тук има хора, които също твърдо вярват в тях. Остава само да обединим усилията си.

"Аз не съм приемал помощ, а съм задействал механизми, които да ми отворят тези врати. Това е процес, който съм задействал сам. Значи примера, ти е доста неудачен, защото не си наясно как е протекла подготовката. В този район, аз работя с механизми, а не с помощ"

Точно за това говорим, само че в малко по-разширен мащаб от Родопите. Точно както не си наясно дали някой друг не е задействал подобни механизми за помощ. Или поне не е направен опит, пресечен от нашето упорство да признаем, че сами няма да се справим. И дали това не е причината Елтимир да е в състоянието, в което е.
А за небивалиците на твоя човек - едно е да ги говори, друго е да ги пише във вестник, четен от хиляди хора. Още повече след като се е качвал по светилища на "звероподобните" траки. Но толкоз по тази тема.